Докато шофирах по „България”, погледът ми все се фокусираше на повърхността на предното стъкло, дето кацаха снежинките. Задържаха се миг-два и се разтичаха на капки, разпадаха полезрението на проблясъци и фрагментарни отражения, после минаваха чистачките и връщаха вниманието ми към трафика. Булевардът беше покрит от пълзящи маси коли в различни степени на разкопаване от снега. Във вътрешностите им се мяркаха безизразни лица, червеното на светофарите предизвикваше за кратко пръски от рубинени стопове, но нищо не можеше да смути черно-бялата картина на деня.

 

Малко по-рано, току след като бях излязъл на главния път в Драгалевци, на един завой ме поднесе, колата заигра из цялото платно, завъртя се със замах, изскочи от пътя и се залетя към едно дърво, но спря във високия насип сняг по банкета. От дървото отлетя птица. Имах късмет, че нямаше други коли.

 

И сега гледах снежинките по стъклото.

 

Всъщност, погледът ми търсеше да ги улови още когато се открояваха на фона на сивкавото небе, проследяваше краткото им колебание докато се лепват на стъклото, опитваше да види ясно трънливите им контури преди да се стопят и застичат надолу. Чистачки.

 

Все едно бях легнал по гръб на земята и опитвах да побера в съзнанието си всички снежинки, които се носеха над мен. Погледът ми се изкачваше все по нагоре по тях, губеше се в белотата. Небето гъмжеше и шаваше от тях като живо.

*

 

Паркирах в Лозенец и поех към работа както обикновено. Валеше. Първоначално не бях забелязал трите момиченца, които вървяха пред мен, но някакво възклицание от едната привлече вниманието ми. Плетяха крака в дълги шушлякови якета, мъкнеха разкривено училищни раници. В тишината по улица „Иглика” се редяха корозирали и килнати лампи от преди Втората световна война.

 

Едната се поспря и попита другата:

„Като си толкова гениална, кажи кое е първо – яйцето или кокошката?”

Момичето, което вървеше в средата, изобщо не спря и без да се замисля каза:

„Кокошката, естествено!”

„Защо пък кокошката ЕСТЕСТВЕНО?!”

„Ами защото от едно яйце може да се измъти и петел!”

Започнаха да се смеят и да се гонят ритайки сняг и тътрейки раниците си. Скоро потокът от мърморещи коли по „Канала” ни раздели.

 

Ранната утрин не се беше оттекла още от началото на „Раковска”. Редките минувачи се гушеха и припкаха с някаква особена живост. Снегът се заглаждаше старите покриви, превръщаше спрелите коли в преспи, свиваше нежни полози в клонаците на дръвчетата по тротоара.

*

 

Когато се прибрах, беше тъмна нощ. Градината беше напълно покрита със сняг и моите следи от сутринта бяха заличени под равната му белота. Само дърветата чернееха непознати и подивели.

 

Навън беше студено и може би точно заради това, ме обзе някакво желание, хванах лопатата изпод навеса и почнах да проправям пътека. Забравил съм градинската портичка отворена и между два маха с лопатата видях някакво черно движение край себе си.

 

Малко след нас, теренът поема стръмно надолу към София. Не познавам никой от тази част на улицата, но там някъде е домът на една въгленово черна кучка с къса козина, неподрязани уши и опашка, остър нос и издължени като на сърна крака.  Понякога я пускат да се разхожда сама. Винаги пристига като радостна фурия, скача високо наоколо, завира нос за кратко в теб, отскача и иска да те увлече да я гониш.

 

Плонжира в пелената сняг, която точно изсипвах от лопатата, докато я вдигна, вече прескачаше насипа от другата страна на пътечката ми, преплете се с черните стволове на ябълките, върна се, усетих топлия й нос с премръзналата кожа на ръката си, а тя изчезваше по към портичката и нагоре по улицата, дето обвита в мъгли и облаци сняг мрачнееше Витоша. Само вятърът вълнуваше старите ели край оградата и извличаше протяжни ерови вокали от дълбините им.

 

Усещах болката на премръзналите си ръце, нощта миришеше остро на сняг и студ, ретината ми пазеше петно от черната енергия на шеметната кучка. Бях жив.

*  

Моне - дано не греша - има картина. Сняг - пилеещ ярък седеф. Двор. Напиращо, резливо слънце и рехава, тънка - сякаш дръзка девойка, смела зарад далечната още женственост - ограда с портичка.
От няколко дни я подминавам през витрината на книжарницата. Вече няма как, когато я видя да не си спомня за теб и "На снега".
Благодаря за утрото.:)

Опитах да се разтърся за тази картина, но не намерих. Описанието ми напомни за две други, но пък те са летни. Поздрави!

"Свраката"