Началнику на хора. Утринна песен.

1. Чълн е сърцето ми, Господи,

Чълн сред морета пустинни.

2. Бури го дърпат безцелно,

Платната му съхнат от жажда в безветрия.

3. Вълни вероломни потрошиха греблата му,

Мъртви течения отвлякоха котвата,

4. Страх облепва дъното му

И нощта като риба се храни от него.

5. Левиатанът на зимния студ скърца със зъби,

Търси да го погълне в утробата си.

6. Лъст и вина претоварват сърцето ми, Господи,

Гняв като червей разяжда въжета и сглобки.

7. Слабост е името му, Боже,

На носа е изписано!

8. А Твоят вятър е тих Господи

Топъл от благост,

9. Пълен със плодни ухания.

Дохажда когато реши,

10. Дъжд донася за жадния

Избистря небето и звездата на севера ясни,

11. Слово промълвя, отдръпва се,

Диша дето поиска.

12. Блазе ономува, Господи,

В чиито платна Твоят вятър гнезди като в шепи,

13. Блазе на Твоите праведни люде

Що сторват дом за Твоята благост в сърцето си,

14. И спастрят в мяхове Твоето Слово,

И се хранят със него,

15. И път през нощните стражи намират по Твойта звезда,

И не трепва кърмилото им.

16. Но мене ми стига, Боже,

Кога се сипва зората

17. Да мога очи да подигна

И да видя как белеят в високото птичи ята.

18. Как усилват въздушните пустоши дружно,

Как не търсят ни котва, ни карта,

19. Как преместват света със криле

И как извикват по име слънце и пролет.

20. Стига ми, Боже, да чуя тяхната утринна песен

И да извикам и аз благодарност към Тебе.

21. Заедно с птиците!